Аполония 2007/2008 - време за промени

"В първите си издания преди промените аполония беше като глътка свеж въздух за хората които не се страхувака да (по)кажат че мислят малко по-различно. Днес Аполония става все по-безличен фестивал. Имат все по-малко върхове и все повече провали. Имах възможност да проследя по-подробно музикалната програма на миналогодишния фестивал 2007. Първата драма бе откриването - Акага с отвратителен звук, мисля че озвучителите още не бяха разбрали че не са в амфитеатъра само за кебапчета и бира. На 1 септември - едно от големите открития за сезона - ЩУРЦИТЕ!!! Не ги бяхме чували наистина! Втора драма - на следващият ден почти успяха да провалят концерта на най-добрата чешка фюжън формация Майнд дъ Степ с Павел Риба благодарение на липсата на осветление в джаз-клуба, всъщност това беше едно от силните участия с НУЛА промоция. Следващият ден мега-промотираната и тотално безмислена клоунада на Санчо Финци на сцената на джаз клуба - човека си беше помислил че се казва Стиви Уондър. Много грозно при условие че два дена по-рано организаторите са му дали главната награда. На 2 септември следва още по-голямо откритие Васил Найденов, беше ме срам да му слушам глупостите на този човек - такива скудоумици ръсеше, стоях 2 минути и си тръгнах. По-нататък следва Теодоси придружен от разгърнат щрайх със нещо като филмова музика - много странно звучеше - нито класическа музика, нито джаз, нито народна - нещо като нищо.

Силните моменти бяха (колкото и странно да ви прозвучи) соло концерта на Милчо Левиев може би най силния концерт след завръщането му в България. Изпълни композиции на Дон Елис. Пределна концентрация, невероятна стихия от емоции, перфектен звук на сцената, перфектна реакция на публиката - истинска наслада! На следващият ден - българсата група Икадем. Не ги бях слушал преди това но - НЕВЕРОЯТНО силна програма - перфектен фюжън между традиционна музика и джаз с много фънк в звученето - имам чуството че басиста на Икадем свиреше с китарата на Павел Риба. Фюжънът беше подчертан и от подбора на инструментите: саз, кuийборд, тромпет и бас. Най-якият концерт обаче беше на Фолтин - за тези от вас които са ги слушали трябва да е ясно - просто махнаха главата на публиката и я метнаха на денсфлора. Никога не бях виждал публика на джаз клуб да се държи като тинейджъри на екстази и 3 водки. Естествено с изключение на на концерта на Милчо никаква информация нямаше за останалите групи.

Тази 2008 година единствения концерт който посетих беше на Събин Тодоров Трио. След Торд Густафсон и в София това е най-доброто джаз-пиано трио което изобщо съм гледал напоследък. (Антони Дончев е на светлинни години назад благодарение на демодирания си фрий-джаз, за сметка на това е перманентен участник в Апо с по 2-3 участия всяка година). Събин показа какво е съвременен европейски джаз и бих могъл да го сравня с Боян Зулфикарпашич и Авишай Коен. Големият плюс на Събин беше, че почти всички работи които изсвири са базирани само на български теми. Сал Ла Рока (басиста на Вая Кон Диос за бога!) на баса беше с невероятно присъствие, ВИРТУОЗ с УНИКАЛНО добра техника! Един от най-големите в Европа в момента!!! Момчето на барабаните с пълна увереност мога да кажа че е един от най-добрите български барабанисти макар че е чистокръвен белгиец за него нямаше тайни в неравноделната метрика! И какво мислите? Освен НУЛА информация на сайта на фестивала нито един от така наречените "журналисти" не са написали нито ред.

Говорят за глупавото каканижене на Роянов и самият него сравняват с "Влади Въргал" на новата българска музика. Аз лично и една дума не бих споменал за него защото е безмислено - жокер медия достатъчно го промотират.

Учудва ме друго журналистите са гледали/слушали глупостите на Роянов но не са успели да преодолят непосилното растояние от 500 метра от амфитеатъра до джаз клуба където същата вечер се състоя един (ама наистина) много смислен концерт.

Концерта на Събин беше малко по късно след този на Роянов и докато някои представители на медийното братство/сестринство се овлажняваха от клубни групички посветени на кавър-музицирането от сорта на Сънрайз и нафталини нарисувани по каварненските панелки от сорта на Джон Лоутън и се опитваха да превърнат собствените си бури от чуства в музикални рецензийки в джаз клуба се правеше истинска музика!

Докато се кефим на Хилда Казасян, Белослава и Камелия Тодорова - локален рециклаж и немощен и с нищо неоправдан опит естрадните им прояви да минат под етикета "джаз", сме обречени да тънем в собствените си комплекси на това, че не сме достатъчно "MTV" че не сме достатъчно "Ерика Баду" че не сме достатъчно "Франки Бой" че не сме рап че не сме ийзи и незнамсиощекв'о. Междувременно братя Владигерови, Карпаров, Събин Тодоров и още неколцина други български музиканти правят истински европейси джаз изпълнен с автентичност и дух! Бихте казали - "еми проблем на организаторите е че не ги канят!" само че аз бих ви отговорил - ваш проблем на журналистите е че не ги познавате, затова и си седим потънали в провинциално възхищение от българския "Франк Синатра" българската "Мери Джей Блайдж", българския "Кени Джи" и не на последно място българската "Ванеса Мей" от мъжки пол.

Потърсете в нета отзиви за Аполония 2008 и (към 19.09.08) ще откриете само евтини пиар текстчета колкото да оправдаем командировъчните. Еми за толкова фестивал - толкова критика

току що създадохме блог

...от известно време ми се въртеше в главата и ето ти'в'на

- вече ще имам още една от 99 задачи от които свършвам само 55, освен 155 други работи които съм свършил през деня