Биологията ни предоставя великолепна възможност да опишем чрез аналогия някои политически процеси. Паразитната симбиоза е подобно явление наблюдавано и в политиката. Може би най-опасният паразит в политическият ни живот е ДС, продължаваща да съществува под прикритието на своите гостоприемници - организми (организации в които тя съществува) Организмът е вторият нужен партньор в подобна паразитната симбиоза - той служи за храна, а и като среда за обитаване. Паразитът се нагажда по такъв начин, че да използва максимум ресурсите, които може да черпи от организма на гостоприемника. Понякога обаче въпросният паразит се развива толкова бурно че заплашва живота на гостоприемника (а и своя също така). За да оцелее, паразитът напуска изтощения организъм (например БСП) и се превхърля в нов гостоприемник, който на пръв поглед изглежда съвсем различно (например ГЕРБ) но който предоставя същата благоприятна среда за развитие на паразита.
В природата съществуат наистина странни симбиози, например Toxoplasma gondii - един вътреклетъчен паразит живеещ в симбиоза с котки. Инфекциите с токсоплазми (Toxoplasma gondii) имат способността да променят поведението на плъхове и мишки така, че да „се парализират” от страх при мириса на котки. Този ефект сам по себе си благоприятства самият паразит, защото токсоплазмите могат да се размножават по полов начин само ако техният гостоприемник (плъх, мишка и др. малки гризачи) е изяден от котка. Може да ви се струва странно но учените изказват предположение, че човешкото поведение може да се повлияе по подобен начин и е открита връзка между заразяването с токсоплазма и различни характеристики на човешкото поведение като намален интерес към новаторско поведение, забавени реакции, чувство на несигурност.
Паразитът ДС въздейства по подобен начин върху своите гостоприемници постепенно поемайки пълен контрол върху поведението им - парализира мишоците (СДС; БСП) за да могат после котараците (Герб) да ги излапат без проблеми!
